Сърце мое, неподвластно,
ни на менe, ни на друг,
как живееш тъй опасно,
а си колкото юмрук.
Уж си крехко, уж си нежно,
ала ставаш на скала
и стихиите безбрежни,
често чупят в теб глава.
Друг път в пясък се разпадаш,
като рана прокървиш,
като бомба се взривяваш,
с ято птици излетиш.
Сърце чудно, непонятно,
хем си мое, хем не си,
тъй обятно необятно,
кой те в мене сътвори?
© любимка All rights reserved.
Количеството никога не е гарантирало качество, така че тва е изгубена кауза, откажи сеpaloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
