Monny (Симона Гълъбова) Monny (Симона Гълъбова)
2 223
28 nov 2009, 1:02

Сърце

  Poesía » Otra
698 1 4

СЪРЦЕ

 

Сърце, млъкни!

Спри да чувстваш и усещаш -

за момент поне поспри.

Сърце, замръзни!

Спри да плачеш, да се бориш за мечти.

Сърце, престани!

Спри да просиш милостиня ти.

Сърце, свикни!

Научи се да не те боли.

 

 

 

 

Април 2008 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Monny (Симона Гълъбова)
    Monny (Симона Гълъбова)
    Sorbus, това ми е второто или третото стихотворение, което съм писала, а и да не беше- всеки дава каквото може, нали знаеш ?!
    Валя, Ангел, Мими, благодаря ви!
    Белла, кой обича да го боли сърцето? Сърцето ми е, за да го радвам и да обичам с него! Мисля че съм я чела приказката, макар че в момента не се сещам много точно за какво ставаше въпрос!
  • ivanleko91 (Ангел Колев)
    ivanleko91 (Ангел Колев)
    Хубаво е стихчето ти, Мони!
    А то и затова е сърце...за да го боли!
    Привет!
  • kotel (Мариана Вълкова)
    kotel (Мариана Вълкова)
    Миг,усетен,после идват други...това е поезията,не фиксирани "истини".
    Поздрав,Мони!
  • Sorbus (Пенко Пенков)
    Sorbus (Пенко Пенков)
    Напротив, сърце! Научи се да бъдеш топло и чувствително... Научи се да усещаш. Научи се да плачеш, когато ти се плаче и да се радваш, когато ти се радва. И не спирай! До края!...

    Не ме кефи написаното! На 17 годинки не ти отива да редиш такива стихове...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0