Monny (Симона Гълъбова) Monny (Симона Гълъбова)
2 223
Nov 28, 2009, 1:02 AM

Сърце

  Poetry » Other
689 1 4

СЪРЦЕ

 

Сърце, млъкни!

Спри да чувстваш и усещаш -

за момент поне поспри.

Сърце, замръзни!

Спри да плачеш, да се бориш за мечти.

Сърце, престани!

Спри да просиш милостиня ти.

Сърце, свикни!

Научи се да не те боли.

 

 

 

 

Април 2008 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Monny (Симона Гълъбова)
    Monny (Симона Гълъбова)
    Sorbus, това ми е второто или третото стихотворение, което съм писала, а и да не беше- всеки дава каквото може, нали знаеш ?!
    Валя, Ангел, Мими, благодаря ви!
    Белла, кой обича да го боли сърцето? Сърцето ми е, за да го радвам и да обичам с него! Мисля че съм я чела приказката, макар че в момента не се сещам много точно за какво ставаше въпрос!
  • ivanleko91 (Ангел Колев)
    ivanleko91 (Ангел Колев)
    Хубаво е стихчето ти, Мони!
    А то и затова е сърце...за да го боли!
    Привет!
  • kotel (Мариана Вълкова)
    kotel (Мариана Вълкова)
    Миг,усетен,после идват други...това е поезията,не фиксирани "истини".
    Поздрав,Мони!
  • Sorbus (Пенко Пенков)
    Sorbus (Пенко Пенков)
    Напротив, сърце! Научи се да бъдеш топло и чувствително... Научи се да усещаш. Научи се да плачеш, когато ти се плаче и да се радваш, когато ти се радва. И не спирай! До края!...

    Не ме кефи написаното! На 17 годинки не ти отива да редиш такива стихове...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0