8 ago 2009, 0:04

Сърце 

  Poesía
690 0 2

 

 

Сърцето  затвор е с дебели стени,

заключило  тайни, любов  и мечти,

тъги  и радости, обич,  омраза,

под ключ ги държи,  като черна зараза.

 

Сърцето е звън на църковна камбана

или е стрелка на часовника, спряна.

Сърцето е странник самотен в нощта,

пребродило гъстата тъмна гора.

 

Сърцето е славей, във клетка затворен,

сърцето е птица във полет свободен,

сърцето прелита през сто планини

да дири любовните  свои мечти.

 

Сърцето ми всички пътеки преброди,

надлъж и нашир то земята обходи,

през тъмните нощи и слънчеви дни

да срещне  любящите твои очи.

© Мая Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво стихотворение... Оставям без коментар. Поздравления!
  • Сърце, сърце, ти за всичко си едно
    радост и скръб ти делиш със нас,
    във лош и хубав час!

    Пожелавам ти да следваш сърцето си по пътя към своето щастие. То ще ти даде най-вярната посока. Хубаво стихотворение! Целувам те!
Propuestas
: ??:??