Сърце
Сърцето затвор е с дебели стени,
заключило тайни, любов и мечти,
тъги и радости, обич, омраза,
под ключ ги държи, като черна зараза.
Сърцето е звън на църковна камбана
или е стрелка на часовника, спряна.
Сърцето е странник самотен в нощта,
пребродило гъстата тъмна гора.
Сърцето е славей, във клетка затворен,
сърцето е птица във полет свободен,
сърцето прелита през сто планини
да дири любовните свои мечти.
Сърцето ми всички пътеки преброди,
надлъж и нашир то земята обходи,
през тъмните нощи и слънчеви дни
да срещне любящите твои очи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мая Николова Todos los derechos reservados
