Сърце лудо, с кръв буйна,
защо накара ме да се влюбя,
да обичам, както никога до сега
и да страдам за тайната на любовта.
Щом го видя ти, сърце,
защо излизаш и въздуха ми спираш,
като веднъж се ти опари,
а сега повтаряш всичко отначало.
Права бях, че ще горя
с този огън в любовта,
но ти, сърце, не си виновно,
че аз се влюбих безразборно.
© Клара Todos los derechos reservados