Сърце лудо, с кръв буйна,
защо накара ме да се влюбя,
да обичам, както никога до сега
и да страдам за тайната на любовта.
Щом го видя ти, сърце,
защо излизаш и въздуха ми спираш,
като веднъж се ти опари,
а сега повтаряш всичко отначало.
Права бях, че ще горя
с този огън в любовта,
но ти, сърце, не си виновно,
че аз се влюбих безразборно.
© Клара All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
