Сърце лудо, с кръв буйна,
защо накара ме да се влюбя,
да обичам, както никога до сега
и да страдам за тайната на любовта.
Щом го видя ти, сърце,
защо излизаш и въздуха ми спираш,
като веднъж се ти опари,
а сега повтаряш всичко отначало.
Права бях, че ще горя
с този огън в любовта,
но ти, сърце, не си виновно,
че аз се влюбих безразборно.
© Клара All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
