pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
21 ene 2012, 16:15

Сърце - безлюдна къща 

  Poesía » Otra
5775 0 41

 

 

   СЪРЦЕ - БЕЗЛЮДНА КЪЩА

 

 

               И виждам се - на стола покачена

              да търся дрехите за оня свят,

              ограбена, сърдита и ранена,

              че ангели от мен ще те делят.

 

                                           Из: "Не тръгвай"

 

 

Крещях от болка, но не се смилиха.

Ти с ангелите литна към небето...

И ураганни ветрове завиха,

като кларнети, плачещи в сърцето.

 

Облякох те не с дрехите в бохчата.

(Дано от туй не ти е по-студено.)

Въвел те е, навярно, през вратата

баща ми с обич в райските владения.

 

Единствено това ме утешава -

че ти си с татко и сте пак щастливи.

Животът ми след тебе продължава,

но в мен чернее разорана нива...

 

Пищи със глас на жерав, мамо, мрака,

когато Бог ви сбира на мегдана -

баща ми, който дълго тебе чакал,

и теб - невеста гиздава в сукмана.

 

И като в сън ви виждам - хоровода

върти с усмивка младият ви спомен -

младеж напет, с красив перчем войводски,

готов да ти напие, мамо, стомната...

 

... Но снимката от некролог ме връща

към черната земя и пак въздишам.

Сърцето ми - безлюдна тъжна къща -

пред гроба стих за майчицата пише.

 

17.01.2012 г.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Нека поплачем за тях... и не само в неделя... Бяха по-добри от нас, но си отидоха...
  • Не спират сълзите ми ... раната от загубата на най-близките ни хора никога не зараства ... държи ме вярата, че Там "някъде" те отново са заедно ... и ме чакат ... може би в Неделя ... Поклон!!!

    P.S. Неделя ... Празник ... Възкресение ...

    ден на сватба ... ден на погребение.

    За двама в небесата Менделсон се лее:

    "Музика да свири! Нека някой да запее!!!"

    ... Останах без глас ...
    ... за вас аз пея най - тъжната си песен ...

  • Благодаря за топлината на мълчанието...
  • Това не се коментира!
    Просто се мълчи...
  • Този път ти, Ваня, успя да ме стиснеш за гърлото с коментара си...
    Мълчалива прегръдка, с топла благодарност за приятелството и човещината!
  • За мен истинската поезия се познава по това, дали един стих ще те грабне и стисне за гърлото, дали ще те накара да се замислиш, да се разплачеш или разсмееш! Плаках и не ме е срам!Пропуснала съм един истински шедьовър!Поклон пред голямата ти човешка болка, Мария - на колене пред огромния ти Божествен талант!!!
  • Ценя много коментарите ти и ти благодаря, че не ми го спести, Ники!
  • Мислех да замълча,заради огромната емоционална стойност на произведението, но не се стърпях...Адмирирам!!!
  • Така приятно ме изненада, Радко! Не знаех за излизането на този сборник и ти благодаря за милия жест! Много вдъхновени и силни творби ти желая!
  • Ще те поздравя с едно кратко твое стихотвореие, поместено в сборника
    "50 години Литературен клуб "Христо Ботев", 2011":

    Под купола на строгото небе
    съдбата път нелек е начертала.
    Душата ми- удавница- гребе,
    жестоката обреченост разбрала.

    Но скритото вълнение влече
    към дъното на смъртната опасност.
    Звъни у мен уплашено звънче
    и цялата земя ми става тясна.

    Бъди! И продължавай да създаваш талантливи творби!
  • Сутришен поздрав на: Сашо,Дани, Нели и Една българка! Радвам се да ви видя на поетичната си страница, приятели!
  • Въздействащо, силно и стилно! И, Мария, сигурна съм, че и двамата сега те гледат от някоя звездичка и се гордеят с теб!
  • Много силно! Поклон и мълчание...
  • Следвайки коментарите, стигнах до този стих, иначе ми е трудно да изчета всичко...Какво бих могла да кажа след всичко вече написано?Заседна буца и в моето гърло - докосна най-дълбоко стаяван страх от точно такава загуба.Някои от изброените в коментарите термини са ми бегло познати от часовете по литература, други - присъщи на филолози и критици - съвсем ме объркват...Разбирам само топлината, любовта и мъката, които усетих, докато четях...Какво повече бих могла да искам от поезията, освен да докосва душата ми!
  • Силен и докосващ стих!
    Поздрави, Мария!
  • Искам да прегърна с думи всички, което са оставили милите си проницателни коментари, в защита на това стихотворение! То е със специална стойност за мен и аз ви благодаря за споделената емоция,
    приятели! Хубав ден и успешна седмица: Димитър, Петя, Ивон, Белла,Валентин, Анета, Елица,Росица, Алина, Елина, Оксиморон,Татяна, Станислава и бати Стефко!
  • Силно!
    Поздрав,Мария!
  • Силно въздействащ! Поздравления!
  • Едно страхотно стихотворение!Извинете,че първо към това поглеждам,но чувствата могат да се изразят всякак,обаче когато това се направи талантливо,тогава налице е шедьовър.Всъщност,можете ли да си представите поезия без чувства?
  • ...
    Поклон! Светла й памет!
  • ....!!!!
  • Прекрасно стихотворение, пропито с много болка!Поклон!
  • Поклон!
    Силно е...
  • С Чернев!
    И добавям - това е един от малкото стихове тук – с безупречна форма и ненатрапени, убедителни внушения.
    Поздравления, Мария!.
  • ...поклон!
  • Стихотворението наистина е хубаво, стихът е пределно предметен и пластичен, поетичният образ е наситен с динамика, която не е толкова в изказа, колкото във вътрешната енергия и интензивност на емоцията. Прави впечатление вътрешната сдържаност - слогът е драматичен, но спокоен и достоверен, без ненужни екзалтации. Авторката опоетизира действителността - така тягостното даже внушение се обагря от вътрешна просветленост. А това се нарича талант. Поздравявам!
  • Поклон! Хубав стих!
  • Преглъщам си сълзите...
    Поклон!!!
  • Хубаво стихо, Мария, хубаво...
    Поздрави за което.
    Djein_Ear (Евгения Тодорова):Джейни, това е проблем на много потребители, никой не гледа художествената стойност на стихото, а го обръщат на психодиспансер.
    Много ясно, че без силни чувства, няма силна поезия, но не винаги силните чувства са поезия.
    Ако това се проумее, май ще се кореспондира по леко в сайта.
    Извинявай за краткото ми отклонение, Мария.
  • Ники, радвам се, че разравяш въглените в това стихотворение и виждаш нещо повече от оригинален текст за некролог.Задължена съм ти за този прочит.
    Дължах на мама това стихотворение, защото ме налегна болест и дори не успях да отида в Ямбол да отбележа със сестрите си годишнината от смъртта и...
    Така, изляла душата си в думи, се надявам чувствата ми да стигнат по-лесно до нея... И дано ми прости...
    Благодаря искрено и на вас, момичета : Женя, Ели, Лиляна и Мария!
  • Хубавите творби се раждат и от много обич, и от много мъка!
    Така се получило и тук! За което - поздрав!

    А стихотворението ме разплака...
  • Много хубаво стихотворение. Много! Напомни ми на песента на Емил Димитров "Каква невеста си била ти, мамо".
  • Разбирам, Ники, но как да кажа след болката в стиха нещо от сорта хубаво е, или поздравления...някак не ми иде дори какво да кажа, а знам, че стиха е образен с чудесни метафори и в неподражеемия стил на Мария - пастирка на светулки, и затова пишем така. Когато почина сестра ми, и писах стих едно написано "Поклон!" ми стигаше и беше повече от всякакъв коментар.
  • Не искам да бъда разбрана неправилно, но това е едно много хубаво стихотворение с красиви метафори и богата образност. Независимо че е посветено на близки и обичани хора, моля ви, не го обръщайте на панахида! Текстът наистина е поезия и това е ценното!
  • Знам, че и мама би се радвала, ако можеше да прочете и види как откликвате на болката ми, момичета... Искрено ви благодаря за топлината!
  • Поклон!
  • Поклон!
  • Колко много болка.......
  • Ники, Ели, Илко - благодаря за светлата ви човешка съпричастност!
  • !!!................Поклон!
  • Хубаво...
Propuestas
: ??:??