21.01.2012 г., 16:15 ч.
Сърце - безлюдна къща
СЪРЦЕ - БЕЗЛЮДНА КЪЩА
И виждам се - на стола покачена
да търся дрехите за оня свят,
ограбена, сърдита и ранена,
че ангели от мен ще те делят.
Из: "Не тръгвай"
Крещях от болка, но не се смилиха.
Ти с ангелите литна към небето...
И ураганни ветрове завиха,
като кларнети, плачещи в сърцето.
Облякох те не с дрехите в бохчата.
(Дано от туй не ти е по-студено.)
Въвел те е, навярно, през вратата
баща ми с обич в райските владения.
Единствено това ме утешава -
че ти си с татко и сте пак щастливи.
Животът ми след тебе продължава,
но в мен чернее разорана нива...
Пищи със глас на жерав, мамо, мрака,
когато Бог ви сбира на мегдана -
баща ми, който дълго тебе чакал,
и теб - невеста гиздава в сукмана.
И като в сън ви виждам - хоровода
върти с усмивка младият ви спомен -
младеж напет, с красив перчем войводски,
готов да ти напие, мамо, стомната...
... Но снимката от некролог ме връща
към черната земя и пак въздишам.
Сърцето ми - безлюдна тъжна къща -
пред гроба стих за майчицата пише.
17.01.2012 г.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Нека поплачем за тях... и не само в неделя... Бяха по-добри от нас, но си отидоха...
-
Не спират сълзите ми ... раната от загубата на най-близките ни хора никога не зараства ... държи ме вярата, че Там "някъде" те отново са заедно ... и ме чакат ... може би в Неделя ... Поклон!!!
P.S. Неделя ... Празник ... Възкресение ...
ден на сватба ... ден на погребение.
За двама в небесата Менделсон се лее:
"Музика да свири! Нека някой да запее!!!"
... Останах без глас ...
... за вас аз пея най - тъжната си песен ...
-
Благодаря за топлината на мълчанието...
-
Това не се коментира!
Просто се мълчи... -
Този път ти, Ваня, успя да ме стиснеш за гърлото с коментара си...
Мълчалива прегръдка, с топла благодарност за приятелството и човещината! -
За мен истинската поезия се познава по това, дали един стих ще те грабне и стисне за гърлото, дали ще те накара да се замислиш, да се разплачеш или разсмееш! Плаках и не ме е срам!Пропуснала съм един истински шедьовър!Поклон пред голямата ти човешка болка, Мария - на колене пред огромния ти Божествен талант!!!
-
Ценя много коментарите ти и ти благодаря, че не ми го спести, Ники!
-
Мислех да замълча,заради огромната емоционална стойност на произведението, но не се стърпях...
Адмирирам!!! -
Така приятно ме изненада, Радко! Не знаех за излизането на този сборник и ти благодаря за милия жест! Много вдъхновени и силни творби ти желая!
-
Ще те поздравя с едно кратко твое стихотвореие, поместено в сборника
"50 години Литературен клуб "Христо Ботев", 2011":
Под купола на строгото небе
съдбата път нелек е начертала.
Душата ми- удавница- гребе,
жестоката обреченост разбрала.
Но скритото вълнение влече
към дъното на смъртната опасност.
Звъни у мен уплашено звънче
и цялата земя ми става тясна.
Бъди! И продължавай да създаваш талантливи творби! -
Сутришен поздрав на: Сашо,Дани, Нели и Една българка! Радвам се да ви видя на поетичната си страница, приятели!
-
Въздействащо, силно и стилно! И, Мария, сигурна съм, че и двамата сега те гледат от някоя звездичка и се гордеят с теб!
-
Много силно! Поклон и мълчание...
-
Следвайки коментарите, стигнах до този стих, иначе ми е трудно да изчета всичко...Какво бих могла да кажа след всичко вече написано?Заседна буца и в моето гърло - докосна най-дълбоко стаяван страх от точно такава загуба.Някои от изброените в коментарите термини са ми бегло познати от часовете по литература, други - присъщи на филолози и критици - съвсем ме объркват...Разбирам само топлината, любовта и мъката, които усетих, докато четях...Какво повече бих могла да искам от поезията, освен да докосва душата ми!
-
Силен и докосващ стих!
Поздрави, Мария!
-
Искам да прегърна с думи всички, което са оставили милите си проницателни коментари, в защита на това стихотворение! То е със специална стойност за мен и аз ви благодаря за споделената емоция,
приятели! Хубав ден и успешна седмица: Димитър, Петя, Ивон, Белла,Валентин, Анета, Елица,Росица, Алина, Елина, Оксиморон,Татяна, Станислава и бати Стефко! -
Силно!
Поздрав,Мария! -
Силно въздействащ! Поздравления!
-
Едно страхотно стихотворение!Извинете,че първо към това поглеждам,но чувствата могат да се изразят всякак,обаче когато това се направи талантливо,тогава налице е шедьовър.Всъщност,можете ли да си представите поезия без чувства?
-
...
Поклон! Светла й памет! -
....!!!!
-
Прекрасно стихотворение, пропито с много болка!Поклон!
-
Поклон!
Силно е... -
С Чернев!
И добавям - това е един от малкото стихове тук – с безупречна форма и ненатрапени, убедителни внушения.
Поздравления, Мария!. -
...поклон!
-
Стихотворението наистина е хубаво, стихът е пределно предметен и пластичен, поетичният образ е наситен с динамика, която не е толкова в изказа, колкото във вътрешната енергия и интензивност на емоцията. Прави впечатление вътрешната сдържаност - слогът е драматичен, но спокоен и достоверен, без ненужни екзалтации. Авторката опоетизира действителността - така тягостното даже внушение се обагря от вътрешна просветленост. А това се нарича талант. Поздравявам!
-
Поклон! Хубав стих!
-
Преглъщам си сълзите...
Поклон!!! -
Хубаво стихо, Мария, хубаво...
Поздрави за което.
Djein_Ear (Евгения Тодорова):Джейни, това е проблем на много потребители, никой не гледа художествената стойност на стихото, а го обръщат на психодиспансер.
Много ясно, че без силни чувства, няма силна поезия, но не винаги силните чувства са поезия.
Ако това се проумее, май ще се кореспондира по леко в сайта.
Извинявай за краткото ми отклонение, Мария. -
Ники, радвам се, че разравяш въглените в това стихотворение и виждаш нещо повече от оригинален текст за некролог.Задължена съм ти за този прочит.
Дължах на мама това стихотворение, защото ме налегна болест и дори не успях да отида в Ямбол да отбележа със сестрите си годишнината от смъртта и...
Така, изляла душата си в думи, се надявам чувствата ми да стигнат по-лесно до нея... И дано ми прости...
Благодаря искрено и на вас, момичета : Женя, Ели, Лиляна и Мария! -
Хубавите творби се раждат и от много обич, и от много мъка!
Така се получило и тук! За което - поздрав!
А стихотворението ме разплака... -
Много хубаво стихотворение. Много! Напомни ми на песента на Емил Димитров "Каква невеста си била ти, мамо".
-
Разбирам, Ники, но как да кажа след болката в стиха нещо от сорта хубаво е, или поздравления...някак не ми иде дори какво да кажа, а знам, че стиха е образен с чудесни метафори и в неподражеемия стил на Мария - пастирка на светулки, и затова пишем така. Когато почина сестра ми, и писах стих едно написано "Поклон!" ми стигаше и беше повече от всякакъв коментар.
-
Не искам да бъда разбрана неправилно, но това е едно много хубаво стихотворение с красиви метафори и богата образност. Независимо че е посветено на близки и обичани хора, моля ви, не го обръщайте на панахида! Текстът наистина е поезия и това е ценното!
-
Знам, че и мама би се радвала, ако можеше да прочете и види как откликвате на болката ми, момичета... Искрено ви благодаря за топлината!
-
Поклон!
-
Поклон!
-
Колко много болка.......
-
Ники, Ели, Илко - благодаря за светлата ви човешка съпричастност!
-
!!!................Поклон!
-
Хубаво...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
