СЪРЦЕ ПОД ВЪЛЧА КОЗИНА
Вълчицата скимтеше жалостиво.
Обгръща мрак зениците ѝ зрачни.
Ловец с куршум оловен я ужили.
И сили няма – даже да изплаче.
Олекват непокорните й лапи.
Кръвта замръзва в бликналата струйка.
А верният и неподкупен самец
на пост стои – с езика я побутва.
Сребрее недалеко под луната
пътека към отвъдното и Рая.
Не може той дотам да я изпрати. ...