yotovava (Валентина Йотова)
2631 22225
23 июн. 2021 г., 00:13  

Сърце под вълча козина 

  Поэзия » Любовная
1037 10 10

СЪРЦЕ ПОД ВЪЛЧА КОЗИНА

 

Вълчицата скимтеше жалостиво.

Обгръща мрак зениците  ѝ зрачни.

Ловец с куршум оловен я ужили.

И сили няма – даже да изплаче.

 

Олекват непокорните й лапи.

Кръвта замръзва в бликналата струйка.

А верният и неподкупен самец

на пост стои – с езика я побутва.

 

Сребрее недалеко под луната

пътека към отвъдното и Рая.

Не може той дотам да я изпрати.

Но с нея ще остане – чак до края.

 

Осиротял ще хлътне в тишината,

която е коварна и убива.

Оттук насетне съскащото лято –

ще идва пусто, зло и пепеливо.

 

Когато дойде ред да падне ничком,

със нея пак ще бъде – на небето.

Копнея като вълк да ме обичаш –

и тук, и там – нататък, докъдето...

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??