Дарявам своето сърце.
Но то… отдавна е на части.
Сглобявам го парче подир парче.
Накъсано от много страсти.
От много болка пак се разпилява…
Ще трябва да го позашия май.
Не се отказвам! Трябва да е цяло!
Конецът може да личи,
а ти прави се, че не забелязваш.
ще го залепя със сълзи
пък… може да си стане цяло.
Не се получи!
А дали, си чувал някъде да се продават?
Съвет от мен, добре го запомни!
Зашитите сърца …олово стават!
© Мая Ангелова Todos los derechos reservados