Сърце на паважа

Едно сърце, на паважа забравено,
туптеше още в декемврийска мъгла,
едно сърце, без причина оставено,
се давеше само в безкрайна тъга.

Сърце на грешница изгаряше в студа
и чакаше да бъде задушено в ридание,
едно момиче, само в света,
пропадаше бавно с мъртвешко стенание...

Изгаряха вещици спомените и на клада,
пищяха, смееха се злобно,
демони влачеха я надолу във Ада,
крещейки някак си злокобно.

Мислите и бяха потъпкан пясък,
душата и - изплакана сълза,
тя умираше с безмълвен крясък,
плюейки на своята съдба.

Скрити зад своите човешки маски,
ТЕ пиеха кръв от последно дихание,
душейки се бавно в техните ласки,
тя нямаше време за последно желание.

На паважа още тупти сърце
и чака своя последен миг...