Сърце на паважа
Едно сърце, на паважа забравено,
туптеше още в декемврийска мъгла,
едно сърце, без причина оставено,
се давеше само в безкрайна тъга.
Сърце на грешница изгаряше в студа
и чакаше да бъде задушено в ридание,
едно момиче, само в света,
пропадаше бавно с мъртвешко стенание...
Изгаряха вещици спомените и на клада,
пищяха, смееха се злобно,
демони влачеха я надолу във Ада, ...