Сърце от камък
Сърцето ми било е уж скала,
тъй казват всички, без да знаят, че таз скала е просто варовик, а не направена е тя от камък. И всяка капчица сълза, дълбоко във скалата тя прониква и като подпочвена вода, руши скалата изотвътре. А после, думите студени, в лед превръщат таз вода, а скалата, пропуква се зловещо, в очакване на своята съдба. Съдба, тъй тежка и злочеста, скалата знаеше това, че вятър ще разнася вечно, прашинките от нейната душа.¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деница Todos los derechos reservados
