Сърцето ми било е уж скала,
тъй казват всички, без да знаят, че таз скала е просто варовик, а не направена е тя от камък. И всяка капчица сълза, дълбоко във скалата тя прониква и като подпочвена вода, руши скалата изотвътре. А после, думите студени, в лед превръщат таз вода, а скалата, пропуква се зловещо, в очакване на своята съдба. Съдба, тъй тежка и злочеста, скалата знаеше това, че вятър ще разнася вечно, прашинките от нейната душа.© Деница All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
