17 июн. 2014 г., 10:44  

Сърце от камък

998 0 1

Сърцето ми било е уж скала,

тъй казват всички, без да знаят,  че таз скала е просто варовик, а не направена е тя от камък.  И всяка капчица сълза, дълбоко във скалата тя прониква и като подпочвена вода,  руши скалата изотвътре.  А после, думите студени, в лед превръщат таз вода,  а скалата, пропуква се зловещо,  в очакване на своята съдба.  Съдба, тъй тежка и злочеста, скалата знаеше това,  че вятър ще разнася вечно,  прашинките от нейната душа. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...