Сърце от камък
Сърцето ми било е уж скала,
тъй казват всички, без да знаят, че таз скала е просто варовик, а не направена е тя от камък. И всяка капчица сълза, дълбоко във скалата тя прониква и като подпочвена вода, руши скалата изотвътре. А после, думите студени, в лед превръщат таз вода, а скалата, пропуква се зловещо, в очакване на своята съдба. Съдба, тъй тежка и злочеста, скалата знаеше това, че вятър ще разнася вечно, прашинките от нейната душа.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Всички права запазени
