Повече от нощните звезди в небето,
стиховете ми за теб, любов, нямат край.
Повече от всичките вълни в морето,
те са единствено за теб, винаги знай.
Ти си сърце от обич в моите длани.
Аз съм Слънце от мигове споделени.
Заедно в чувството и неразпиляни,
вървим към щастието си устремени.
Ще дойда, все така силно ме обичай.
В безсънни нощи и незабравими дни,
името ми като благослов изричай.
Към душата ти същността ми се стреми.
© Васил Георгиев Todos los derechos reservados
а любовта е само миг,
но тя е толкоз сладка,
че нагарча като дим.
Браво!