Oct 23, 2012, 10:15 PM

Сърце от обич в моите длани

  Poetry » Love
1.8K 0 1

Повече от нощните звезди в небето,

стиховете ми за теб, любов, нямат край.

Повече от всичките вълни в морето,

те са единствено за теб, винаги знай.

 

Ти си сърце от обич в моите длани.

Аз съм Слънце от мигове споделени.

Заедно в чувството и неразпиляни,

вървим към щастието си устремени.

 

Ще дойда, все така силно ме обичай.

В безсънни нощи и незабравими дни,

името ми като благослов изричай.

Към душата ти същността ми се стреми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да знаеш, че победата е кратка,
    а любовта е само миг,
    но тя е толкоз сладка,
    че нагарча като дим.
    Браво!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...