29 ago 2017, 14:58

Сърце в Олово

602 1 4

 

Сърцето ми пропъжда светлината 

"Още малко рано ми е за това"

Встрани от парещи обятия

Добре ми е на тъмно и в мъгла

Сърцето е в защитен механизъм 

В оловна капсула тупти

Далеч от драми и от кризи

Заздравява но не спира да боли

Вредата е чудовищно голяма

Дълбоко впита във плътта

Кризата дори преодоляна

Оставила е кървава следа

Дълбоки белези от рани

Забивани жестоко и без жал

Сърцето на парчета е раздрано

От острият в ръцете ти кинжал

Сега сълзи и прегорява

Пропъжда болните мечти

Свито е и осиротяло

Усещам го едва тупти

Знам че нужна ми е сила

Стаена е дълбоко в мен

Знам ръцете ми криле са

Ще политна някой ден...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за споделеното и съпреживяното! Бъдете щастливи, дори и да е трудно!
  • Ах, Весе Не знам какво да кажа.
    Изпитала съм го и аз, навярно и много други.
    Изключително силен стих. Прободе ме и съпреживях.
  • Натъжи ме, Веси. Но винаги има надежда. Някой ден оловото в сърцето ти ще се превърне в лава. Бъди щастлива!
  • Дълбока изповед, от сърцето! Желая ти здраве, Веси и оловото да се разтапя от любов! Бъди!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...