29 авг. 2017 г., 14:58

Сърце в Олово

597 1 4

 

Сърцето ми пропъжда светлината 

"Още малко рано ми е за това"

Встрани от парещи обятия

Добре ми е на тъмно и в мъгла

Сърцето е в защитен механизъм 

В оловна капсула тупти

Далеч от драми и от кризи

Заздравява но не спира да боли

Вредата е чудовищно голяма

Дълбоко впита във плътта

Кризата дори преодоляна

Оставила е кървава следа

Дълбоки белези от рани

Забивани жестоко и без жал

Сърцето на парчета е раздрано

От острият в ръцете ти кинжал

Сега сълзи и прегорява

Пропъжда болните мечти

Свито е и осиротяло

Усещам го едва тупти

Знам че нужна ми е сила

Стаена е дълбоко в мен

Знам ръцете ми криле са

Ще политна някой ден...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Маркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви за споделеното и съпреживяното! Бъдете щастливи, дори и да е трудно!
  • Ах, Весе Не знам какво да кажа.
    Изпитала съм го и аз, навярно и много други.
    Изключително силен стих. Прободе ме и съпреживях.
  • Натъжи ме, Веси. Но винаги има надежда. Някой ден оловото в сърцето ти ще се превърне в лава. Бъди щастлива!
  • Дълбока изповед, от сърцето! Желая ти здраве, Веси и оловото да се разтапя от любов! Бъди!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...