Сърце в Олово
Сърцето ми пропъжда светлината
"Още малко рано ми е за това"
Встрани от парещи обятия
Добре ми е на тъмно и в мъгла
Сърцето е в защитен механизъм
В оловна капсула тупти
Далеч от драми и от кризи
Заздравява но не спира да боли
Вредата е чудовищно голяма
Дълбоко впита във плътта
Кризата дори преодоляна
Оставила е кървава следа
Дълбоки белези от рани
Забивани жестоко и без жал
Сърцето на парчета е раздрано
От острият в ръцете ти кинжал
Сега сълзи и прегорява
Пропъжда болните мечти
Свито е и осиротяло
Усещам го едва тупти
Знам че нужна ми е сила
Стаена е дълбоко в мен
Знам ръцете ми криле са
Ще политна някой ден...
© Весела Маркова All rights reserved.
Не знам какво да кажа.
