8 feb 2007, 15:46

Сърце в сърцето – покорени 

  Poesía
878 0 10
Master and Servant(Натали) & Mojsei(Валери Рибаров)

-С нежна трепетна душа,
с жадни устни за любов,
разтапяща в зимата снега,
на нея ти ще вдъхнеш ли живот...!?


-Намерих те заровена в снега
с душа гореща, в трепет мил -
промълви:"Аз съм твоята жена,
а ти за вечността си ме открил".

-И покорила те със зноя,
внесла цвят в зима бяла,
твойта вечност, става моя,
миг по миг, плета безкрая...

-Сърце в сърцето - покорени,
трепетите стават общи, наши
и чрез споделеност озарени,
бърша от прахта кристални чаши.


-Кристалите, очите отразяват,
там прах вече не покрива,
вино тъмно, пълнят и създават,
сърца в едно, прегърнати, щастливи...

-Чашите...виното...ето следващ гост,
сватбената рокля, облеклото...
аз пък си подготвям и любовен тост,
мислейки си само за леглото...

-В леглото две тела, обичащи
вричат се в свойта нежност дивна,
душите на живот обричащи,
със страст, безпощадна и наивна.


-Еротика такава - безпощадна,
присъща на взаимната любов,
не познава тя пътека гладна
и внася в живота стимул нов,
но туй е вече обич удноена
в приятелството дивно, бдяща,
чрез съпреживяването споделена
и чрез балсама на страстта, пламтяща

-Пламтяща искреност, отдаване с думи,
балсам на страст в огнени слова,
в миг простенване, от чувства помежду ни,
проглеждане, дарено плахо в сладостта.

Кожата ми те жадува, мисълта за теб копнее,
жажда е без теб, сиво е небето,
присъстваш и в съня, когато мракът пее
песен искрена, привързваща сърцето...

-Стенанието милa,ме пронизва,
за да поемем двамата в обща страст,
която с острото нанизва
и двамата сме вече в нейна власт.

-И оковани в най-любимите окови,
под власт на общата си страст,
там, където чувстваме се най-свободни
и шепот нежен ражда се у нас.

-Стегни любима, тоз обков
на слетите в едно тела:
така...озарени от любов -
човекът е от мъж и от жена!

-Съвършенство сътворявам мили,
втъкавам сливащата ни реалност
и чрез мисъл в изпиващите сили,
изхвърлям бавно минала бруталност.

На вяра се крепя и давам,
мойта длан в докосването топло,
тебе виждам, двама сътворявам
с бъдеще без чувството самотно.


-Летиме в любовта еднаква,
но чакай мила, ти за миг поспри -
дочу ми се, че рожбата проплаква:
вземи я нежно и й говори...

-Ще я взема, ще вплета ръце в нея,
ще успокоя, ще избърша и сълзите,
ще й шепна тихо, ще я видя,
погледът й нека се избистри.

И така, почувствала ме близо,
ще прегърне любовта ни свята,
ще й кажа колко я обичам,
как в душата прави ме богата...

-Любовта разпуква тъй зората -
в ласки, в грижи за децата:
тръгвам, тук е моята заплата,
в сърцето - детето със жената!?




© Натали Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Здравей, Майра!

  • Маратон от нежности!
    Изумителен дует, вдъхновихте ме!
  • Чрез този текст направихме опит за съдържателно, художествено пресъздаване на цялостния любовен процес, което го прави интересен за изучаване. Гледайки времето на публикуване на отделните пасажи, които бяха в коментарната рубрика, от Натали и от мен, стигнах до извода, че сме провели един реален творчески маратон. Благодаря, Натали!
  • Благодаря ви за всички изказани мнения.Съгласна съм,че сме съвместими в това отношение.Дано не пропуснем шанса да създаваме и занапред нещо красиво...!Благодарна съм и на Валери за изразения талант и за желанието да се допълваме по този начин,да развиваме теми,да предаваме послания.Лесно е да се работи с човек,който е наясно с целите на стиха!

    Поздрави от мен и лека вечер!
  • Амин!
  • Натали и Валери прекрасен стих сте сътворили.
    Цялостно представяне на чувства, случки мили.

    Продължавайте така и занапред,
    красив и нежен е вашият дует.

    Поздрав и усмивка за двама ви.
  • Привет, Христо!
    Друго си е мъжката солидарност!
    Поздрав!
  • Паолина,
    Моля те, не бъди несправедлива!
    Поздрав!
  • Нежно, страстно, обичащо!!!
    Поздрави, Натали и Валери!!!
  • Натали,това е един от най-нежните стихове,които съм чувала...наистина е шеметен...Поздравявам те
Propuestas
: ??:??