Сърце в сърцето – покорени
Master and Servant(Натали) & Mojsei(Валери Рибаров)
-С нежна трепетна душа,
с жадни устни за любов,
разтапяща в зимата снега,
на нея ти ще вдъхнеш ли живот...!?
-Намерих те заровена в снега
с душа гореща, в трепет мил -
промълви:"Аз съм твоята жена,
а ти за вечността си ме открил".
-И покорила те със зноя,
внесла цвят в зима бяла,
твойта вечност, става моя,
миг по миг, плета безкрая...
-Сърце в сърцето - покорени,
трепетите стават общи, наши
и чрез споделеност озарени,
бърша от прахта кристални чаши.
-Кристалите, очите отразяват,
там прах вече не покрива,
вино тъмно, пълнят и създават,
сърца в едно, прегърнати, щастливи...
-Чашите...виното...ето следващ гост,
сватбената рокля, облеклото...
аз пък си подготвям и любовен тост,
мислейки си само за леглото...
-В леглото две тела, обичащи
вричат се в свойта нежност дивна,
душите на живот обричащи,
със страст, безпощадна и наивна.
-Еротика такава - безпощадна,
присъща на взаимната любов,
не познава тя пътека гладна
и внася в живота стимул нов,
но туй е вече обич удноена
в приятелството дивно, бдяща,
чрез съпреживяването споделена
и чрез балсама на страстта, пламтяща
-Пламтяща искреност, отдаване с думи,
балсам на страст в огнени слова,
в миг простенване, от чувства помежду ни,
проглеждане, дарено плахо в сладостта.
Кожата ми те жадува, мисълта за теб копнее,
жажда е без теб, сиво е небето,
присъстваш и в съня, когато мракът пее
песен искрена, привързваща сърцето...
-Стенанието милa,ме пронизва,
за да поемем двамата в обща страст,
която с острото нанизва
и двамата сме вече в нейна власт.
-И оковани в най-любимите окови,
под власт на общата си страст,
там, където чувстваме се най-свободни
и шепот нежен ражда се у нас.
-Стегни любима, тоз обков
на слетите в едно тела:
така...озарени от любов -
човекът е от мъж и от жена!
-Съвършенство сътворявам мили,
втъкавам сливащата ни реалност
и чрез мисъл в изпиващите сили,
изхвърлям бавно минала бруталност.
На вяра се крепя и давам,
мойта длан в докосването топло,
тебе виждам, двама сътворявам
с бъдеще без чувството самотно.
-Летиме в любовта еднаква,
но чакай мила, ти за миг поспри -
дочу ми се, че рожбата проплаква:
вземи я нежно и й говори...
-Ще я взема, ще вплета ръце в нея,
ще успокоя, ще избърша и сълзите,
ще й шепна тихо, ще я видя,
погледът й нека се избистри.
И така, почувствала ме близо,
ще прегърне любовта ни свята,
ще й кажа колко я обичам,
как в душата прави ме богата...
-Любовта разпуква тъй зората -
в ласки, в грижи за децата:
тръгвам, тук е моята заплата,
в сърцето - детето със жената!?
-С нежна трепетна душа,
с жадни устни за любов,
разтапяща в зимата снега,
на нея ти ще вдъхнеш ли живот...!?
-Намерих те заровена в снега
с душа гореща, в трепет мил -
промълви:"Аз съм твоята жена,
а ти за вечността си ме открил".
-И покорила те със зноя,
внесла цвят в зима бяла,
твойта вечност, става моя,
миг по миг, плета безкрая...
-Сърце в сърцето - покорени,
трепетите стават общи, наши
и чрез споделеност озарени,
бърша от прахта кристални чаши.
-Кристалите, очите отразяват,
там прах вече не покрива,
вино тъмно, пълнят и създават,
сърца в едно, прегърнати, щастливи...
-Чашите...виното...ето следващ гост,
сватбената рокля, облеклото...
аз пък си подготвям и любовен тост,
мислейки си само за леглото...
-В леглото две тела, обичащи
вричат се в свойта нежност дивна,
душите на живот обричащи,
със страст, безпощадна и наивна.
-Еротика такава - безпощадна,
присъща на взаимната любов,
не познава тя пътека гладна
и внася в живота стимул нов,
но туй е вече обич удноена
в приятелството дивно, бдяща,
чрез съпреживяването споделена
и чрез балсама на страстта, пламтяща
-Пламтяща искреност, отдаване с думи,
балсам на страст в огнени слова,
в миг простенване, от чувства помежду ни,
проглеждане, дарено плахо в сладостта.
Кожата ми те жадува, мисълта за теб копнее,
жажда е без теб, сиво е небето,
присъстваш и в съня, когато мракът пее
песен искрена, привързваща сърцето...
-Стенанието милa,ме пронизва,
за да поемем двамата в обща страст,
която с острото нанизва
и двамата сме вече в нейна власт.
-И оковани в най-любимите окови,
под власт на общата си страст,
там, където чувстваме се най-свободни
и шепот нежен ражда се у нас.
-Стегни любима, тоз обков
на слетите в едно тела:
така...озарени от любов -
човекът е от мъж и от жена!
-Съвършенство сътворявам мили,
втъкавам сливащата ни реалност
и чрез мисъл в изпиващите сили,
изхвърлям бавно минала бруталност.
На вяра се крепя и давам,
мойта длан в докосването топло,
тебе виждам, двама сътворявам
с бъдеще без чувството самотно.
-Летиме в любовта еднаква,
но чакай мила, ти за миг поспри -
дочу ми се, че рожбата проплаква:
вземи я нежно и й говори...
-Ще я взема, ще вплета ръце в нея,
ще успокоя, ще избърша и сълзите,
ще й шепна тихо, ще я видя,
погледът й нека се избистри.
И така, почувствала ме близо,
ще прегърне любовта ни свята,
ще й кажа колко я обичам,
как в душата прави ме богата...
-Любовта разпуква тъй зората -
в ласки, в грижи за децата:
тръгвам, тук е моята заплата,
в сърцето - детето със жената!?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Натали Все права защищены
