Master and Servant(Натали) & Mojsei(Валери Рибаров)
-С нежна трепетна душа, с жадни устни за любов, разтапяща в зимата снега, на нея ти ще вдъхнеш ли живот...!?
-Намерих те заровена в снега с душа гореща, в трепет мил - промълви:"Аз съм твоята жена, а ти за вечността си ме открил".
-И покорила те със зноя, внесла цвят в зима бяла, твойта вечност, става моя, миг по миг, плета безкрая...
-Сърце в сърцето - покорени, трепетите стават общи, наши и чрез споделеност озарени, бърша от прахта кристални чаши.
-Кристалите, очите отразяват, там прах вече не покрива, вино тъмно, пълнят и създават, сърца в едно, прегърнати, щастливи...
-Чашите...виното...ето следващ гост, сватбената рокля, облеклото... аз пък си подготвям и любовен тост, мислейки си само за леглото...
-В леглото две тела, обичащи вричат се в свойта нежност дивна, душите на живот обричащи, със страст, безпощадна и наивна.
-Еротика такава - безпощадна, присъща на взаимната любов, не познава тя пътека гладна и внася в живота стимул нов, но туй е вече обич удноена в приятелството дивно, бдяща, чрез съпреживяването споделена и чрез балсама на страстта, пламтяща
-Пламтяща искреност, отдаване с думи, балсам на страст в огнени слова, в миг простенване, от чувства помежду ни, проглеждане, дарено плахо в сладостта.
Кожата ми те жадува, мисълта за теб копнее, жажда е без теб, сиво е небето, присъстваш и в съня, когато мракът пее песен искрена, привързваща сърцето...
-Стенанието милa,ме пронизва, за да поемем двамата в обща страст, която с острото нанизва и двамата сме вече в нейна власт.
-И оковани в най-любимите окови, под власт на общата си страст, там, където чувстваме се най-свободни и шепот нежен ражда се у нас.
-Стегни любима, тоз обков на слетите в едно тела: така...озарени от любов - човекът е от мъж и от жена!
-Съвършенство сътворявам мили, втъкавам сливащата ни реалност и чрез мисъл в изпиващите сили, изхвърлям бавно минала бруталност.
На вяра се крепя и давам, мойта длан в докосването топло, тебе виждам, двама сътворявам с бъдеще без чувството самотно.
-Летиме в любовта еднаква, но чакай мила, ти за миг поспри - дочу ми се, че рожбата проплаква: вземи я нежно и й говори...
-Ще я взема, ще вплета ръце в нея, ще успокоя, ще избърша и сълзите, ще й шепна тихо, ще я видя, погледът й нека се избистри.
И така, почувствала ме близо, ще прегърне любовта ни свята, ще й кажа колко я обичам, как в душата прави ме богата...
-Любовта разпуква тъй зората - в ласки, в грижи за децата: тръгвам, тук е моята заплата, в сърцето - детето със жената!?
Чрез този текст направихме опит за съдържателно, художествено пресъздаване на цялостния любовен процес, което го прави интересен за изучаване. Гледайки времето на публикуване на отделните пасажи, които бяха в коментарната рубрика, от Натали и от мен, стигнах до извода, че сме провели един реален творчески маратон. Благодаря, Натали!
Благодаря ви за всички изказани мнения.Съгласна съм,че сме съвместими в това отношение.Дано не пропуснем шанса да създаваме и занапред нещо красиво...!Благодарна съм и на Валери за изразения талант и за желанието да се допълваме по този начин,да развиваме теми,да предаваме послания.Лесно е да се работи с човек,който е наясно с целите на стиха!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.