1 ago 2010, 0:50

Сърцето 

  Poesía » Otra
633 0 1

Самотен маратонец е сърцето.

Терзанията си с досада влачи,

вълненията си докрай изпива

и с грешките си волни и неволни

отказва лесно да се раздели.

 

Самотен маратонец е сърцето.

Във тъмното причакват го кошмари,

тъй често своята посока губи,

унило в страхове и подозрения,

невярващо във думи и мечти.

 

Самотен маратонец е сърцето.

Спаси го от обърканите мисли!

Изтрий потта му и вода подай му!

Бъди му сянка в много жарко пладне!

Повярвай  - ще е първо на финала!

 

На почетната стълбичка очаква го Смъртта.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Привилегията да живеем, влече след себе си задължението да умрем... Някои успяват да достигнат до почетната стълбица, други не. Интересна интерпретация! Поздрав!
Propuestas
: ??:??