1 ago 2010, 0:50

Сърцето

  Poesía » Otra
750 0 1

Самотен маратонец е сърцето.

Терзанията си с досада влачи,

вълненията си докрай изпива

и с грешките си волни и неволни

отказва лесно да се раздели.

 

Самотен маратонец е сърцето.

Във тъмното причакват го кошмари,

тъй често своята посока губи,

унило в страхове и подозрения,

невярващо във думи и мечти.

 

Самотен маратонец е сърцето.

Спаси го от обърканите мисли!

Изтрий потта му и вода подай му!

Бъди му сянка в много жарко пладне!

Повярвай  - ще е първо на финала!

 

На почетната стълбичка очаква го Смъртта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привилегията да живеем, влече след себе си задължението да умрем... Някои успяват да достигнат до почетната стълбица, други не. Интересна интерпретация! Поздрав!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...