Aug 1, 2010, 12:50 AM

Сърцето

  Poetry » Other
748 0 1

Самотен маратонец е сърцето.

Терзанията си с досада влачи,

вълненията си докрай изпива

и с грешките си волни и неволни

отказва лесно да се раздели.

 

Самотен маратонец е сърцето.

Във тъмното причакват го кошмари,

тъй често своята посока губи,

унило в страхове и подозрения,

невярващо във думи и мечти.

 

Самотен маратонец е сърцето.

Спаси го от обърканите мисли!

Изтрий потта му и вода подай му!

Бъди му сянка в много жарко пладне!

Повярвай  - ще е първо на финала!

 

На почетната стълбичка очаква го Смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Привилегията да живеем, влече след себе си задължението да умрем... Някои успяват да достигнат до почетната стълбица, други не. Интересна интерпретация! Поздрав!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...