Aug 1, 2010, 12:50 AM

Сърцето

  Poetry » Other
746 0 1

Самотен маратонец е сърцето.

Терзанията си с досада влачи,

вълненията си докрай изпива

и с грешките си волни и неволни

отказва лесно да се раздели.

 

Самотен маратонец е сърцето.

Във тъмното причакват го кошмари,

тъй често своята посока губи,

унило в страхове и подозрения,

невярващо във думи и мечти.

 

Самотен маратонец е сърцето.

Спаси го от обърканите мисли!

Изтрий потта му и вода подай му!

Бъди му сянка в много жарко пладне!

Повярвай  - ще е първо на финала!

 

На почетната стълбичка очаква го Смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Привилегията да живеем, влече след себе си задължението да умрем... Някои успяват да достигнат до почетната стълбица, други не. Интересна интерпретация! Поздрав!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...