1.08.2010 г., 0:50

Сърцето

743 0 1

Самотен маратонец е сърцето.

Терзанията си с досада влачи,

вълненията си докрай изпива

и с грешките си волни и неволни

отказва лесно да се раздели.

 

Самотен маратонец е сърцето.

Във тъмното причакват го кошмари,

тъй често своята посока губи,

унило в страхове и подозрения,

невярващо във думи и мечти.

 

Самотен маратонец е сърцето.

Спаси го от обърканите мисли!

Изтрий потта му и вода подай му!

Бъди му сянка в много жарко пладне!

Повярвай  - ще е първо на финала!

 

На почетната стълбичка очаква го Смъртта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привилегията да живеем, влече след себе си задължението да умрем... Някои успяват да достигнат до почетната стълбица, други не. Интересна интерпретация! Поздрав!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...