29 mar 2017, 4:21  

Сърцето човешко е грешно

1.2K 2 1

Надежда, която тихо изтлява във мрака,
заключена – там е, примряла и чака
да дойде отново един лъч светлина,
да стопли, да сгрее душите човешки;
забравил утеха и нежност, трепти през нощта,
напомнящ, че всички човеци са грешни.

 

Грешна е също и мойта клета душа,
виновна, но пак търси в мира красотата.
Не са ѝ чужди ни злоба, ни завист, ни плам;
чака от други грешни души присъда без срам.

 

А осъдена, драги, душата ще чака
за всеки ваш камък обратно отплата.
Затуй, че клетката има прозорче, което
пътя на грешния свързва пак със небето.

 

Там, съдници, ваш'та дума не ще има значение,
текат последни минути, аз шептя… изкупление
за греха и страха. Те убиват ме бавно, човече!
Очите ви – мътни са, но не ги виждам вече.
И тупти отново друго сърце – клето, човешко,
но само аз зная, че, подобно на всички,
                                                             
               е грешно…

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...