Сърцето иска своето
Сърцето иска своето от мене
систематично, ден след ден, след ден,
подвиква зад гърба ми "Няма време",
и ми посочва небосвода озвезден -
"Натам лети"- съветва то и води
по пътя, който аз да извървя
и все ме предизвиква да пребродя
хиляда пречки, огън и вода!
Не иска вече то да се скатавам,
не иска още време да се крия,
защото тъй живота не познавам,
от извора му никога не ще да пия...
И за кога се пазя, колко още?
Съществуванието ми е низ от сигурност!
И все еднакво са студени нощите ми,
и все еднакво са самотни дните ми...
"Хайде, живей!"- сърцето ми намига,
аз знам защо е, зная истината -
от страх, че съм четирилистна детелина,
а млада ще увяхна, неразлистена!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Любимата Todos los derechos reservados
