Jun 16, 2011, 11:33 AM

Сърцето иска своето

  Poetry » Other
798 0 2

Сърцето иска своето от мене
систематично, ден след ден, след ден,
подвиква зад гърба ми "Няма време",
и ми посочва небосвода озвезден -
"Натам лети"- съветва то и води
по пътя, който аз да извървя
и все ме предизвиква да пребродя
хиляда пречки, огън и вода!
Не иска вече то да се скатавам,
не иска още време да се крия,
защото тъй живота не познавам,
от извора му никога не ще да пия...
И за кога се пазя, колко още?
Съществуванието ми е низ от сигурност!
И все еднакво са студени нощите ми,
и все еднакво са самотни дните ми...
"Хайде, живей!"- сърцето ми намига,
аз знам защо е, зная истината -
от страх, че съм четирилистна детелина,
а млада ще увяхна, неразлистена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любимата All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...