29 dic 2009, 23:29

Сърцето ми

  Poesía
789 0 3

Сърцето ми голямо е,

ала в него малко хора място си заеха.

Мнозина бяха, но останаха малцина -

тези, които нищо от него не отнеха.

 

Мога да те пазя в него цял живот,

мога с ореол мястото ти да обградя,

мога да не допусна никой нов -

само покажи ми, че не си лъжа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • браво! 6 от мен
  • Много силен, докосващ сърцето стих, с мъдро послание!
    Много ми хареса! Пожелавам сбъдване на желаното!
    ПОЗДРАВИ! Много любов, много щастие и слънце да има,
    във всички твои дни, през Новата 2010 година!
    И през всички следващи години! БЪДИ!
  • Мнозина бяха, но останаха малцина - за жалост е така...
    Хареса ми 6 от мен

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...