Заключено е моето сърце.
От страх за обич е заключено.
Веднъж бе остро наранено
и вече е така научено.
Артериите, като верни стражове,
пулсират и не допускат никой те.
А вените, като достойни пажове,
успокояват скърбящото сърце.
Мина време... Сърцето оздравя.
Прашното резе на крепостта отключи.
Изскърца бавно тежката врата,
слънчев лъч проникна плахо вътре. ...