Mar 28, 2012, 1:42 AM

Сърцето ми е крепост

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Заключено е моето сърце.

От страх за обич е заключено.

Веднъж бе остро наранено

и вече е така научено.

Артериите, като верни стражове,

пулсират и не допускат никой те.

А вените, като достойни пажове,

успокояват скърбящото сърце.

Мина време... Сърцето оздравя.

Прашното резе на крепостта отключи.

Изскърца бавно тежката врата,

слънчев лъч проникна плахо вътре.

И стопли се сърцето ми,

раздвижи се застиналата кръв.

Отвори се вратичката на клапата

да стори място за сетен път.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...