28.03.2012 г., 1:42

Сърцето ми е крепост

1.1K 0 2

Заключено е моето сърце.

От страх за обич е заключено.

Веднъж бе остро наранено

и вече е така научено.

Артериите, като верни стражове,

пулсират и не допускат никой те.

А вените, като достойни пажове,

успокояват скърбящото сърце.

Мина време... Сърцето оздравя.

Прашното резе на крепостта отключи.

Изскърца бавно тежката врата,

слънчев лъч проникна плахо вътре.

И стопли се сърцето ми,

раздвижи се застиналата кръв.

Отвори се вратичката на клапата

да стори място за сетен път.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...