Сърцето ми е крепост
Заключено е моето сърце.
От страх за обич е заключено.
Веднъж бе остро наранено
и вече е така научено.
Артериите, като верни стражове,
пулсират и не допускат никой те.
А вените, като достойни пажове,
успокояват скърбящото сърце.
Мина време... Сърцето оздравя.
Прашното резе на крепостта отключи.
Изскърца бавно тежката врата,
слънчев лъч проникна плахо вътре.
И стопли се сърцето ми,
раздвижи се застиналата кръв.
Отвори се вратичката на клапата
да стори място за сетен път.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветелина Иванова Всички права запазени

