10 ago 2006, 9:44

Сърцето ми любима, плаче

  Poesía
829 0 9

 

 

Сърцето ми любима, плаче-

далеч от тебе е сираче,

защото в нощта ни брачна

пробягна тънка сянка мрачна,

която се превърна в кръст,

родил желание за бърза мъст,

а в нея тегне толкоз жал,

защото бързам, газя в кал…

и хора със съдби предишни

превръщат други в излишни,

а аз се чувствам покварен -

не искам, но съм омърсен,

защото хората измамни

скалъпват факти тъжни, срамни -

с история ограбена

душата е изхабена.

Сред тези хора поживях,

останах чужд и не разбрах

как любещото ми сърце

към теб насочва моите ръце,

готови да те галят по косите

с топлота, цъфтяща в очите,

че ти не си за тези хора,

а моята единствена изгора.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хей, Анета! За по-кратко ти направих това предложение. Книгата е в процес на завършване, така че моментът е подходящ да се включиш. Обади се на Лъки за подробности, моля! Или на мен.
    Поздрав!
  • Валери,аз не това целя
    с коментара,определено.
    Не искам да те затрудня
    аз просто пиша,споделено.
    Предложението ме потресе
    това за мен значи уважение
    Ти така набързо го поднесе
    шега ли е,или пък е видение.

    Ей Валери ,не си прави шега
    сериозни работи са тук това.

    Поздрав и усмивка,усмивка,усмивка....
  • Здравей, Анета! Сега вече ме затрудни сериозно и затова ще кажа кратко - правя ти творческо предложение за участие, със свои текстове, в книгата, която подготвям за издаване.
    Поздрав!
  • Така от векове в живота е било
    Повтаря се историята клета
    Любовта все някой гледа я със зло
    Спомнете си "Ромео и Жулиета".
    Е не че тук ще става драма
    все пак не сме във Верона
    Но може би пак страдат - двама
    макар в сайт , а не от балкона.

    Поздрав за стиха и усмивка от мен.
    А да , и прости повърхностното ми отношение по зададената тема/
  • Обичащите стават слаби,
    когато нямат си защита,
    но щом животът се разхлаби,
    бедата бързичко долита.
    Затуй светът не е виновен,
    а пътят на любов в тъждество,
    което е закон основен
    за съществуване в тържество.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....