Сърцето ми любима, плаче
Сърцето ми любима, плаче-
далеч от тебе е сираче,
защото в нощта ни брачна
пробягна тънка сянка мрачна,
която се превърна в кръст,
родил желание за бърза мъст,
а в нея тегне толкоз жал,
защото бързам, газя в кал…
и хора със съдби предишни
превръщат други в излишни,
а аз се чувствам покварен -
не искам, но съм омърсен,
защото хората измамни
скалъпват факти тъжни, срамни -
с история ограбена
душата е изхабена.
Сред тези хора поживях,
останах чужд и не разбрах
как любещото ми сърце
към теб насочва моите ръце,
готови да те галят по косите
с топлота, цъфтяща в очите,
че ти не си за тези хора,
а моята единствена изгора.
© Валери Рибаров All rights reserved.
