20 sept 2019, 22:07

Сърцето ми отново зашептя

  Poesía
851 1 2

Полека вдига ме дъха Ти,

от натежалата земя.

От дланите прахта отърси,

сърцето ми отново зашептя.

 

Отново думите Ти снежни,

топят се по вълни от светлина.

Живот ми вдъхваш в бяла нежност,

изваждаш ме от пепелява тъмнина.

 

Ти нежно ми разкриваш пътя,

опазваш ме от идваща злина.

За миг дори да скитам без посока

аз чувам как отместваш планина.

 

Отново песента завръщаш

в сърцето ми, духът ми оживя.

Отново Словото Ти ме прегръща

и вдъхновява стихове за пролетта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за присъствието ти, Гавраил! Пожелавам ти здраве и творческо вдъхновение!

    Благодаря за "любими", Цвете! Желая ти хубава вечер!
  • Оптимизъм и цветоусещане!
    Поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...