Полека вдига ме дъха Ти,
от натежалата земя.
От дланите прахта отърси,
сърцето ми отново зашептя.
Отново думите Ти снежни,
топят се по вълни от светлина.
Живот ми вдъхваш в бяла нежност,
изваждаш ме от пепелява тъмнина.
Ти нежно ми разкриваш пътя,
опазваш ме от идваща злина.
За миг дори да скитам без посока
аз чувам как отместваш планина. ...