Полека вдига ме дъха Ти,
от натежалата земя.
От дланите прахта отърси,
сърцето ми отново зашептя.
Отново думите Ти снежни,
топят се по вълни от светлина.
Живот ми вдъхваш в бяла нежност,
изваждаш ме от пепелява тъмнина.
Ти нежно ми разкриваш пътя,
опазваш ме от идваща злина.
За миг дори да скитам без посока
аз чувам как отместваш планина. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up