2 may 2007, 16:43

Сърцето ми срещу страха

  Poesía
841 0 0

             Сърцето ми срещу страха

Вятърът бори се в косите ми,
както ти срещу моят инат.
Морето лутащо се търси брега,
а аз не виждам слънце в нашия свят.

Сърцето ми поглежда към изгрева в очите ти,
но не вярва в нашата свобода.
А гларусът се плъзга срещу насрещния вятър
и самотен, но смело посреща деня.

Аз не вярвам в топлината на неизвестността,
но изправям щастливо лице срещу успокояващите лъчи.
Дръзко заравям томахавката на страха
и поемам ръката ти в битката с деня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Савова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...