Сърцето ми срещу страха
Вятърът бори се в косите ми,
както ти срещу моят инат.
Морето лутащо се търси брега,
а аз не виждам слънце в нашия свят.
Сърцето ми поглежда към изгрева в очите ти,
но не вярва в нашата свобода.
А гларусът се плъзга срещу насрещния вятър
и самотен, но смело посреща деня.
Аз не вярвам в топлината на неизвестността,
но изправям щастливо лице срещу успокояващите лъчи.
Дръзко заравям томахавката на страха
и поемам ръката ти в битката с деня.
© Гергана Савова Всички права запазени