Сърцето ми е снежен вихър

в  дъха на  зима.

Но някъде под пряспа тиха

 надежда  има.

Ако не дойдеш, пролетта е пленница

в света на времето,

а аз - премръзналата грешница,

понесла  бремето.

Ела във нежния ми сън

сред шепота на срещи.

Бъди за мене тръпнещ звън

oт лоното горещо.

За да не бъда сухо цвете

и камък под небето,

възневидян и повален от ветровете,

отмерващ  битието.

A да съм таен алхимик

със гордост и с признание.

На самотата в глъхнещия лик

добавил  упование.

Бъди необуздана светлина,

запалена от безразсъдство,

и основание бъди, че съм жена,

нехаеща за предразсъдъци.

Макар че може би болиш

разпалена и въгленна,

Любов, ела и ме срази

като прекрасна мълния!

Любов, побързай и ме намери!

Все още има време!

По бръчките ти като гаснещи  реки

 ще те открия и ще те приема.