24.08.2012 г., 11:07

Сърцето ми в дъха на зима

547 0 1

Сърцето ми е снежен вихър

в  дъха на  зима.

Но някъде под пряспа тиха

 надежда  има.

 

Ако не дойдеш, пролетта е пленница

в света на времето,

а аз - премръзналата грешница,

понесла  бремето.

 

Ела във нежния ми сън

сред шепота на срещи.

Бъди за мене тръпнещ звън

oт лоното горещо.

 

За да не бъда сухо цвете

и камък под небето,

възневидян и повален от ветровете,

отмерващ  битието.

 

A да съм таен алхимик

със гордост и с признание.

На самотата в глъхнещия лик

добавил  упование.

 

Бъди необуздана светлина,

запалена от безразсъдство,

и основание бъди, че съм жена,

нехаеща за предразсъдъци.

 

Макар че може би болиш

разпалена и въгленна,

Любов, ела и ме срази

като прекрасна мълния!

 

 

Любов, побързай и ме намери!

Все още има време!

По бръчките ти като гаснещи  реки

 ще те открия и ще те приема.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Смея да кажа, че текстът се е получил добре,
    особено на фона на "онези" с мощните овации на сухо...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...