4 may 2007, 14:30

Сърцето на добряка

  Poesía
742 0 2
Каква красива пролетна премяна,
каква прекрасна утринна зора
и колко много топлина,
събрани само във една сълза...
 
Сълзи се стичат по страните побелели,
сълзи, изпълнени с копнежи оцелели
и стонове на мъки нечовешки
излизат от гърдите на "човека"
и тъй отиват нейде
по отминала пътека...
 
Любовни струни разкриват ни
във този час вълшебен
сърцето на "човека",
показват ни мечти безчетни,
изминали през века...
 
 
Тъга и щастие в безмерни думи
политат по баирите "Човешки".
И някак пак опираме до дрешки -
до скъсаните стари дрешки 
на "добрините" човешки...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радина Гечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...