Сърцето на добряка

4 may 2007, 14:30

Poesía

561 0 2

Каква красива пролетна премяна,

каква прекрасна утринна зора

и колко много топлина,

събрани само във една сълза...

Сълзи се стичат по страните побелели,

сълзи, изпълнени с копнежи оцелели

и стонове на мъки нечовешки

излизат от гърдите на "човека"

и тъй отиват нейде

по отминала пътека...

Любовни струни разкриват ни

във този час вълшебен

сърцето на "човека",

показват ни мечти безчетни,

изминали през века...

Тъга и щастие в безмерни думи

политат по баирите "Човешки".

И някак пак опираме до дрешки -

до скъсаните стари дрешки

на "добрините" човешки...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.