Сърцето на добряка
Каква красива пролетна премяна,
каква прекрасна утринна зора
и колко много топлина,
събрани само във една сълза...
Сълзи се стичат по страните побелели,
сълзи, изпълнени с копнежи оцелели
и стонове на мъки нечовешки
излизат от гърдите на "човека"
и тъй отиват нейде
по отминала пътека...
Любовни струни разкриват ни
във този час вълшебен
сърцето на "човека",
показват ни мечти безчетни,
изминали през века...
Тъга и щастие в безмерни думи
политат по баирите "Човешки".
И някак пак опираме до дрешки -
до скъсаните стари дрешки
на "добрините" човешки...
© Радина Гечева All rights reserved.
Поздрави
