20 ago 2022, 10:44

Сърцето на психолога

  Poesía
544 0 0

Помагам на загубени души, които след тъгата се намират,

когато най-дълбоко ги боли и смисъл да се борят не съзират.

Прокарвам и лъчиста светлина в недрата на душевните тунели,

когато се разпада вечността на спомени за някакви предели.
 

Душевните предели ги крепя и тичам по земята на тъгата.

Използвам сноп човешка топлина и мисля за живота на децата,

които са отрано светлини в тунела на живота ни объркан,

но някъде не спира да боли. В очите им страданието мърка.
 

Надявам се, красиво общество, по пътя на приемане да минем.

Ще станем ли събратя на добро, или от слепотата ще погѝнем?

Предлагам ви да правим добрини, защото нас доброто ни спасява.

Доброто е лечител на души. Помнете, че доброто извисява.
 

Опитвам се да бъда светлина в науката красива за душата.

Приятели, магия е това – да бъдеш топлината за сълзата!

Помагам на загубени мечти и зная, че животът ни се свежда

до няколко протегнати души за вяра и усмихната надежда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...