20.08.2022 г., 10:44

Сърцето на психолога

550 0 0

Помагам на загубени души, които след тъгата се намират,

когато най-дълбоко ги боли и смисъл да се борят не съзират.

Прокарвам и лъчиста светлина в недрата на душевните тунели,

когато се разпада вечността на спомени за някакви предели.
 

Душевните предели ги крепя и тичам по земята на тъгата.

Използвам сноп човешка топлина и мисля за живота на децата,

които са отрано светлини в тунела на живота ни объркан,

но някъде не спира да боли. В очите им страданието мърка.
 

Надявам се, красиво общество, по пътя на приемане да минем.

Ще станем ли събратя на добро, или от слепотата ще погѝнем?

Предлагам ви да правим добрини, защото нас доброто ни спасява.

Доброто е лечител на души. Помнете, че доброто извисява.
 

Опитвам се да бъда светлина в науката красива за душата.

Приятели, магия е това – да бъдеш топлината за сълзата!

Помагам на загубени мечти и зная, че животът ни се свежда

до няколко протегнати души за вяра и усмихната надежда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...