Aug 20, 2022, 10:44 AM

Сърцето на психолога

  Poetry
542 0 0

Помагам на загубени души, които след тъгата се намират,

когато най-дълбоко ги боли и смисъл да се борят не съзират.

Прокарвам и лъчиста светлина в недрата на душевните тунели,

когато се разпада вечността на спомени за някакви предели.
 

Душевните предели ги крепя и тичам по земята на тъгата.

Използвам сноп човешка топлина и мисля за живота на децата,

които са отрано светлини в тунела на живота ни объркан,

но някъде не спира да боли. В очите им страданието мърка.
 

Надявам се, красиво общество, по пътя на приемане да минем.

Ще станем ли събратя на добро, или от слепотата ще погѝнем?

Предлагам ви да правим добрини, защото нас доброто ни спасява.

Доброто е лечител на души. Помнете, че доброто извисява.
 

Опитвам се да бъда светлина в науката красива за душата.

Приятели, магия е това – да бъдеш топлината за сълзата!

Помагам на загубени мечти и зная, че животът ни се свежда

до няколко протегнати души за вяра и усмихната надежда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...