Aug 20, 2022, 10:44 AM

Сърцето на психолога

  Poetry
552 0 0

Помагам на загубени души, които след тъгата се намират,

когато най-дълбоко ги боли и смисъл да се борят не съзират.

Прокарвам и лъчиста светлина в недрата на душевните тунели,

когато се разпада вечността на спомени за някакви предели.
 

Душевните предели ги крепя и тичам по земята на тъгата.

Използвам сноп човешка топлина и мисля за живота на децата,

които са отрано светлини в тунела на живота ни объркан,

но някъде не спира да боли. В очите им страданието мърка.
 

Надявам се, красиво общество, по пътя на приемане да минем.

Ще станем ли събратя на добро, или от слепотата ще погѝнем?

Предлагам ви да правим добрини, защото нас доброто ни спасява.

Доброто е лечител на души. Помнете, че доброто извисява.
 

Опитвам се да бъда светлина в науката красива за душата.

Приятели, магия е това – да бъдеш топлината за сълзата!

Помагам на загубени мечти и зная, че животът ни се свежда

до няколко протегнати души за вяра и усмихната надежда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...