Aug 20, 2022, 10:44 AM

Сърцето на психолога 

  Poetry
233 0 0

Помагам на загубени души, които след тъгата се намират,

когато най-дълбоко ги боли и смисъл да се борят не съзират.

Прокарвам и лъчиста светлина в недрата на душевните тунели,

когато се разпада вечността на спомени за някакви предели.
 

Душевните предели ги крепя и тичам по земята на тъгата.

Използвам сноп човешка топлина и мисля за живота на децата,

които са отрано светлини в тунела на живота ни объркан,

но някъде не спира да боли. В очите им страданието мърка.
 

Надявам се, красиво общество, по пътя на приемане да минем.

Ще станем ли събратя на добро, или от слепотата ще погѝнем?

Предлагам ви да правим добрини, защото нас доброто ни спасява.

Доброто е лечител на души. Помнете, че доброто извисява.
 

Опитвам се да бъда светлина в науката красива за душата.

Приятели, магия е това – да бъдеш топлината за сълзата!

Помагам на загубени мечти и зная, че животът ни се свежда

до няколко протегнати души за вяра и усмихната надежда.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??