27 jun 2006, 9:21

Сърцето най боли

  Poesía
1.6K 0 7

 На онези които сме загубили завинаги
 във този свой живот, а и не само в този


В живота често случва се така
да губим някого и то завинаги.
Опечалени в мигове на самота
ний страдаме че са „заминали”.

Разкъсвани от болката сърцата
туптят, тъгуват  по  загубеното.
Изписаната  мъка  по  лицата
крещи и казва  за  погубеното.

На всеки му се случва да тъгува-
небето пълно е с угаснали звезди,
защото със смъртта не се търгува
и в битка с нея няма победил - уви.

Във времето сълзите ще изсъхват,
а нови хора с радост ще ни дарят.
В сърцата никога не ще заглъхнат-
тъга и болка,вечно там ще се спят

Понякога  ще  гледаме в небето
с поглед търсещ близките звезди,
и тихичко ще плаче пак сърцето,
то само знае как и колко го боли.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Мария, приятно ми е, че ти е харесал.

    Поздрав и за теб.
  • Джейни.
  • "Понякога ще гледаме в небето
    с поглед търсещ близките звезди
    И тихичко ще плаче пак сърцето
    то само знае как и колко го боли"
    Поздравления Етчи!


  • Благодаря ви приятели / дано не се обидите че ви нарекох така /
    А ти Никола недей да търсиш нещо ново и не очаквай оригинални фрази .
    Кръговрата е живот , нежност , обич , любов , радост , мъка и смърт .
    Има и други неща между тях но не и нещо което да не се е срещало вече
    След 40 ден само душата напуска тялото , тъгата по близките е вечна .

    Живот и любов на всички ви и сили за трудните дни .
  • "Понякога ще гледаме в небето
    с поглед търсещ близките звезди
    И тихичко ще плаче пак сърцето
    то само знае как и колко го боли"
    Поздравления!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...