27 jun 2006, 9:21

Сърцето най боли

  Poesía
1.6K 0 7

 На онези които сме загубили завинаги
 във този свой живот, а и не само в този


В живота често случва се така
да губим някого и то завинаги.
Опечалени в мигове на самота
ний страдаме че са „заминали”.

Разкъсвани от болката сърцата
туптят, тъгуват  по  загубеното.
Изписаната  мъка  по  лицата
крещи и казва  за  погубеното.

На всеки му се случва да тъгува-
небето пълно е с угаснали звезди,
защото със смъртта не се търгува
и в битка с нея няма победил - уви.

Във времето сълзите ще изсъхват,
а нови хора с радост ще ни дарят.
В сърцата никога не ще заглъхнат-
тъга и болка,вечно там ще се спят

Понякога  ще  гледаме в небето
с поглед търсещ близките звезди,
и тихичко ще плаче пак сърцето,
то само знае как и колко го боли.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Мария, приятно ми е, че ти е харесал.

    Поздрав и за теб.
  • Джейни.
  • "Понякога ще гледаме в небето
    с поглед търсещ близките звезди
    И тихичко ще плаче пак сърцето
    то само знае как и колко го боли"
    Поздравления Етчи!


  • Благодаря ви приятели / дано не се обидите че ви нарекох така /
    А ти Никола недей да търсиш нещо ново и не очаквай оригинални фрази .
    Кръговрата е живот , нежност , обич , любов , радост , мъка и смърт .
    Има и други неща между тях но не и нещо което да не се е срещало вече
    След 40 ден само душата напуска тялото , тъгата по близките е вечна .

    Живот и любов на всички ви и сили за трудните дни .
  • "Понякога ще гледаме в небето
    с поглед търсещ близките звезди
    И тихичко ще плаче пак сърцето
    то само знае как и колко го боли"
    Поздравления!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...