Сърцето най боли
На онези които сме загубили завинаги
във този свой живот, а и не само в този
В живота често случва се така
да губим някого и то завинаги.
Опечалени в мигове на самота
ний страдаме че са „заминали”.
Разкъсвани от болката сърцата
туптят, тъгуват по загубеното.
Изписаната мъка по лицата
крещи и казва за погубеното.
На всеки му се случва да тъгува-
небето пълно е с угаснали звезди,
защото със смъртта не се търгува
и в битка с нея няма победил - уви.
Във времето сълзите ще изсъхват,
а нови хора с радост ще ни дарят.
В сърцата никога не ще заглъхнат-
тъга и болка,вечно там ще се спят
Понякога ще гледаме в небето
с поглед търсещ близките звезди,
и тихичко ще плаче пак сърцето,
то само знае как и колко го боли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Саманлиева Все права защищены
Джейни.
